Според изявление на Европейската комисия, първият закон за разрешаване определя необходимите условия, за да бъдат водородът, горивата на водородна основа или други енергийни носители класифицирани като възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO). Законопроектът пояснява принципа на „допълняемост“ на водорода, установен в Директивата на ЕС за възобновяема енергия, което означава, че електролитните клетки, произвеждащи водород, трябва да бъдат свързани с ново производство на електроенергия от възобновяеми източници. Този принцип на допълняемост сега се определя като „проекти за възобновяема енергия, които влизат в експлоатация не по-рано от 36 месеца преди съоръженията, произвеждащи водород и неговите производни“. Принципът има за цел да гарантира, че производството на възобновяем водород стимулира увеличаване на количеството възобновяема енергия, достъпно за мрежата, в сравнение с това, което вече е налично. По този начин производството на водород ще подпомогне декарбонизацията и ще допълни усилията за електрификация, като същевременно се избягва оказването на натиск върху производството на електроенергия.
Европейската комисия очаква търсенето на електроенергия за производство на водород да се увеличи до 2030 г. с мащабното внедряване на големи електролитни клетки. За да постигне амбицията на REPowerEU да произвежда 10 милиона тона възобновяемо гориво от небиологични източници до 2030 г., ЕС ще се нуждае от около 500 TWh електроенергия от възобновяеми източници, което се равнява на 14% от общото потребление на енергия в ЕС дотогава. Тази цел е отразена в предложението на комисията за повишаване на целта за възобновяема енергия до 45% до 2030 г.
Първият закон за разрешаване определя и различните начини, по които производителите могат да докажат, че електроенергията от възобновяеми източници, използвана за производство на водород, отговаря на правилото за допълняемост. Той въвежда и стандарти, предназначени да гарантират, че водородът от възобновяеми източници се произвежда само когато и където има достатъчно възобновяема енергия (наречено времева и географска релевантност). За да се вземат предвид съществуващите инвестиционни ангажименти и за да се позволи на сектора да се адаптира към новата рамка, правилата ще бъдат въвеждани постепенно и са предназначени да стават по-строги с течение на времето.
Проектът на закон за разрешаване на Европейския съюз от миналата година изискваше почасова корелация между предлагането и потреблението на електроенергия от възобновяеми източници, което означава, че производителите ще трябва да доказват на всеки час, че използваната в техните клетки електроенергия идва от нови възобновяеми източници.
Европейският парламент отхвърли спорната почасова връзка през септември 2022 г., след като органът на ЕС за търговия с водород и водородната индустрия, водена от Съвета за възобновяема водородна енергия, заявиха, че тя е неработеща и ще увеличи разходите за зелен водород в ЕС.
Този път законопроектът за разрешение на комисията компрометира тези две позиции: производителите на водород ще могат да съпоставят производството си на водород с възобновяема енергия, за която са се регистрирали, на месечна база до 1 януари 2030 г., а след това ще приемат само почасови връзки. Освен това правилото определя преходна фаза, която позволява на проектите за зелен водород, работещи до края на 2027 г., да бъдат освободени от разпоредбата за допълняемост до 2038 г. Този преходен период съответства на периода, в който клетката се разширява и навлиза на пазара. От 1 юли 2027 г. обаче държавите членки имат възможност да въведат по-строги правила за времева зависимост.
По отношение на географското значение, Законът гласи, че инсталациите за възобновяема енергия и електролитните клетки, произвеждащи водород, се разполагат в една и съща тръжна зона, която се определя като най-голямата географска зона (обикновено национална граница), в която участниците на пазара могат да обменят енергия без разпределение на капацитет. Комисията заяви, че това е, за да се гарантира, че няма претоварване на мрежата между клетките, произвеждащи възобновяем водород, и блоковете за възобновяема енергия, и че е уместно да се изисква и двата блока да бъдат в една и съща тръжна зона. Същите правила се прилагат и за зеления водород, внесен в ЕС и внедрен чрез схемата за сертифициране.
Време на публикуване: 21 февруари 2023 г.